След изложбата в Стара Загора, Жорето и К. решиха да отидат на гости в Пловдив. Хазел беше ходила там, когато имаше сняг, но съвсем за кратко. Този път имаше време да разгледа къщата, да поиграе на двора, да поспи на мокета в хола, дори вечерта я качиха на втория етаж. А на следващия ден, ходиха на гости в друга къща. И през цялото време Сашо и Вени бяха с тях.
Нямаше ги само, когато излизаха на разходка. А разходката беше съвсем различна от тези в София. Първо вървяха по разни улички, които бяха направени от големи камъни. И навсякъде миришеше различно – имаше много котки, но нито една не дойде да играе с Хазел, само съскаха и се ежеха отдалече, а Жорето и К. не я пускаха да отиде при тях.
После стигнаха до една голяма поляна, пълна с огромни скали и малки хълмчета. Имаше хора, но имаше и толкова много места за катерене и разглеждане. Хазел можеше да види целия град, макар че честно казано, това не я вълнуваше толкова колкото Жорето и К.
След това, по други каменни улички, стигнаха до една голяма улица, с гладки плочи и пълна с хора. Толкова много хора и нито едно куче, с което да поиграе. На едни стълби имаше река. Хората бяха застанали до нея и я гледаха – никой не се къпеше – на Хазел, разбира се, също не й разрешиха да се изкъпе. Не й разрешиха дори да си потопи муцунката.
По-нататък по улицата имаше парк – най-накрая. За съжаление из целия парк имаше от онези табели със задрасканото куче. Хазел не знаеше какво означават, но й беше направило впечатление, че когато има такава табела, Жорето и К. не я пускат да играе. Разхождаха се по алеите между дърветата, когато изведнъж срещу тях се появи огромна мечка. Хазел се наежи и започна да лае, а Жорето и К. започнаха да се смеят. Ама, че са странни – там има страшен звяр, а те се забавляват. И не само това, ами и К. отиде съвсем до мечката и започна да я гали и да вика малката косматка. Хазел не се съгласи. Спря да лае, за да не разстройва звяра, но в никакъв случай нямаше да се приближи до муцуната му. Много й се искаше и К. да се махне оттам. Жоро я поведе настрани и я завъртя така, че се оказаха до задницата на мечката. Хазел се престраши и разтегна вратлето си, за да го подуши. Странно, миришеше на камък. Подуши още малко – все още миришеше на камък. Стигна до предната му лапа, подуши го по врата и зад ухото – все още камък. Ама че странно животно, помисли си малката косматка и бързо се дръпна няколко крачки назад за по-сигурно. Жорето и К. продължаваха да се кикотят, но поне се съгласиха да се махнат от това място.
Продължиха по алеите и стигнаха до голяяямо езеро. Езерото беше оградено, а вътре имаше цветни светлинки и фонтанчета. Отнякъде звучеше музика, а фонтанчетата се включваха и изключваха в такт, заедно със светлините. Явно на Жорето и К. им беше много интересно, защото се бяха захласнали до оградата. Хазел използва момента да прилегне малко, за да си почине. Тъкмо започна да притваря очи, когато Жорето и К. се размърдаха. Явно се бяха нагледали и бяха готови да продължат.
Докато вървяха, от храстите изскочи млад джак ръсел. Хазел не разбираше защо е толкова напорист, но това нямаше значение, защото най-накрая бяха срещнали друго куче. А и той беше без повод, значи можеше да пуснат и нея. За съжаление, Жорето и К. не само, че не я пуснаха да играе, ами и продължиха напред, опитвайки се да върнат малкия мъж обратно откъдето бе дошъл. Тъй като той явно нямаше такива намерения, К. го вдигна и го отнесе на собственика му, който тъкмо бе изскочил от храстите разтревожен.
Минаха през още едно езерце с фонтанчета, значително по-малко от предното, но за сметка на това без ограда. Постояха малко близо до водата и се отправиха към къщата.
Жорето и К. седнаха на масата заедно със Сашо и Вени, а малката косматка се опъна на мокета, готова за едночасовата си дрямка преди вечеря.
Преди да й сложат вечеря, обаче, Жорето и К, се облякоха и отново се приготвиха за излизане. Джуджето се обърка – не е ли време за ядене, не бяхме ли вече навън?!? Макар и объркана, Хазел се подреди до вратата, да не би да забравят да я вземат с тях.
Излязоха в тъмното и отново закрачиха по каменните улици, но този път в друга посока. Изкачваха се, слизаха и се озоваха пред някакво заведение пълно с хора. Жорето и К. си говореха нещо – очевидно Хазел не можеше да влезе в заведението, защото било пълно с котки. И макар да знаеха, че котките нямаше да се задържат дълго покрай малката косматка, К. реши да оставят Жоро да се види с приятели а тя да се прибере у дома с Хазел. Двете момичета поеха обратно по уличките – изкачваха се, слизаха, отключиха портата и бяха в двора. Влязоха в къщата, но вместо в хола, К. я поведе нагоре по стълбите. Нахрани я, даде й вода и си легна на леглото. Час-два по-късно се прибра и Жоро – погали я и също легна на леглото. А джуджето се въртя от единия край на стаята до другия почти цяла вечер – толкова нови места беше видяла за един ден, че не можеше да заспи.
На другия ден, след като закусиха и поиграха на двора, Жорето и К. изведоха малката косматка на разходка. След като повървяха известно време, стигнаха до едно кафе. Всички седнаха, включително и Хазел. Човеците пиеха кафе, а на Хазел наляха вода. Разговорът им не й беше интересен и тя през повечето време гледаше децата, които играеха близо до масите. От време навреме се обръщаше умолително към Жоро, но така й не я пуснаха при децата да поиграе. След като приключиха станаха и отново поеха на разходка към къщата.
Веднага щом пристигнаха в къщата, Жорето и Сашо се заеха да майсторят нещо на двора, а Хазел беше плътно до тях, за да им помага с каквото може.
За награда, когато приключиха, Жорето й похвърля малко пръчки. След като всички пръчки бяха начупени на трески, Жорето и К. започнаха да товарят колата. Хазел ги следеше зорко, да не би да забравят да натоварят и нея. След като се качи на мястото си, Хазел се настани удобно и се приготви за дълги път към дома. Изненада се, когато не след дълго колата спря и всички слязоха. Пак бяха на някакво непознато място. Тръгнаха между сергии и магазинчета и докато спираха тук-там да огледат, поводът и се озова в ръцете на Сашо. Хазел го огледа преценяващо, наведе глава настрана и реши – става! През останалата част от разходката, Хазел вървеше до Сашо, а Жоро и подаваше команди от няколко метра разстояние – не го беше правил отдавна, но малката косматка не бе забравила нищо.
След разходката, влязоха в някаква сграда и се заизкачваха по стълбите. На предпоследния етаж ги посрещнаха дядото и бабата на Жорето. Хазел влезе с любопитство в стария апартамент и веднага си избра място, на което да се излегне без никой да й пречи. Не след дълго заспа. Не беше спала и половин час, когато групата се раздвижи, започнаха да се прегръщат и целуват за довиждане и отново се отправиха към колите. Този път тръгнаха към София – без никакви спирки по пътя. Джуджето се разположи удобно на мястото си и спа през целия път. Е, не през целия, тъй като й беше трудно да спи, докато главата й дрънчи по пода на колата в разбитите отсечки, но през останалото време успя да поспи.