Внимавай какво си пожелаваш и плюшени парцали за десерт.

Нали знаете поговорката ”Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне”? Е, аз я знам, при това мнооого добре я знам, защото Вселената много често ми я припомня по най-различни поводи. Нормалните хора изпитват някакъв вид щастие, когато трябва да си намислят желание преди да духнат свещичките или когато видят падаща звезда – затварят очи, усмихват се едно такова блажено отнесено и пожелават нещо. Аз – не! Аз изпадам в полу-ступорно състояние когато трябва да си пожелая нещо. Обмислям всяка неизречена думичка от желанието и изпадам в невъобразими подробности и специфики, и въпреки всичко ЗНАМ, че Вселената ще се хване за едното нещо, за което не съм се сетила и ще го използва, за да ми се подиграе отново…

Заради здравословното състояние на магарето, на всяко хранене трябва да добавяме храносмилателни ензими. Имахме късмет да намерим пресен свински панкреас, който един изключително добър човек ни осигуряваше редовно. Дори купихме отделен фризер, за да има къде да го съхраняваме и всичко беше просто идеално. Добре, обаче, тая пуста африканска чума помля сума ти прасета, ведно с иначе здравите им панкреаси и голяма част от свиневъдния бизнес у нас. Ревеше ми се като четях колко хиляди панкреаси изчезват безвъзвратно и то по начин който гарантира, че там скоро нови няма да се гледат 😦 И така, трябваше да минем на друг вариант – лекарствени добавки. Намерихме – подходящи, тествани от други кучета със същия проблем в различни части на света, лесно-достъпни на нашия пазар и на доста прилична цена – т.е. нямаше опасност да фалираме, за да поддържаме магарето във форма. Идеално, нали?! Идеално, ама като няма сурови карантии, магарето трябва да яде само сухи гранули… а то не иска, ама хич!

И без това не проявяваше никакъв ентусиазъм към храната от много време насам, а сега директно отказа да яде. Дори не идва да види какво съм сервирала. Ако случайно дойде и я излъжа да лапне някоя хапка, започва да ги върти тея гранули в устата, все едно са хартиени топчета и накрая ги изплюва презрително. Ако беше някое темпераменто мъжко куче, сигурно щеше и да ги препикае и да ги зарови ритуално. Добре, че е принцеса…

Една седмица се хранихме с много фантазия и изключително търпение. То не бяха наградки в гранулите, подмамване с най-любимите витамини на света, смесване с някакви други гранули, още наградки в храната – всяка изядена гранула беше една малка победа. Оставяхме я гладна няколко пъти с надеждата като ѝ пристърже на стомаха да се пречупи и да ги изяде тия пусти гранули сама. Никакъв ефект. Проблемът е, че след като сме натикали хапчето с ензимите в гърлото, никак не е добре да я оставяме с празен стомах – и така щеш не щеш сядаш на килима и започваш татъра на гранулите.

Един ден, след поредното половин-часово хранене ни осени гениално простата идея – ще добавим месо към гранулите. Какво месо да бъде – ами свинско, нали и без това ядеше свински панкреас досега.

Паркирах се аз, на следващия ден, пред витрината с охладено месо и започнах да избирам – хем да е свинско, хем да не е мазно, че не може да усвоява мазнините, нали. Хоп, пържолки от контрафиленце, 8лв/кг на акция. Това е нашето! Опитвам се да сметна нещо – не ми се получава и си викам „К’вото – такова – трябва да се храни туй животно“. Прибирам се доволна, отварям пакета, вадя една пържолка и я слагам в тенджерката с около 100 мл вода, да се вари. Докато се вари месото, сметките от преди малко пак ми се появяват и започвам да си мисля „По една пържола на ядене, два пъти на ден, 30 дни в месеца, 8лв/кг а може би и повече…….. Като добавя цената на лекарствата и на гранулите…. Май трябваше да сложа повече вода в тая тенджера и да я пробвам само с бульон, а?! Пуу, пък как не може да е гладно като нормалните кучета, бе да му се не види. Гледай ги другите как се радват, че е дошло време за хранене – танцуват, изпълняват номера, учат Ритуал на хранене. На нас никакъв Ритуал не ни трябва, само молби и увещания…“

Избихме гранулите с тая пържола – небивал успех, тройно облизана купа и доволно магаре! Следващата пържола я сварих в повечко вода, да има за няколко дни, нали, че бюджета много набъбна. Само докато взема купата и магарето вече се е подредило в кухнята да си чака яденето. Че това не ни се е случвало, откакто беше бебе и спеше до шкафа да не пропусне „готвенето“. Блажено доволни и благодарни на Вселената, замразихме останалите пържоли, защото с бульона от една пържола можехме да приготвим яденето за цяла седмица (сигурно и повече, ама да не вземе да се вкисне пък, знам ли).

И така, исках куче с апетит – получих куче с апетит. Идеално, нали? Да, до момента в който започна да си дояжда с остатъците от плюшените си играчки…. Вечеря, получава си лакомствата, витамините и добавките и вместо да легне да спи, както обикновено, отива до коша с играчки, избира си един парцал, ляга си в леглото и започва бавно и методично да си къса парченца, да ги дъвче хубаво и да ги ГЪЛТА.

Единствения път, когато се е случвало да си изяде играчка, беше преди да я диагностицираме с ЕПИ, но тогава имаше такава копрофагия, че ядеше ВСИЧКО – гумени тапи, дървета, ла*нета… А сега яде само добре узрели ябълки на разходка и …. плюшени играчки след вечеря.

Та сега мисля да спирам бульона… и много внимавам, да не си пожелая нещо, че да не вземе пак да ми се сбъдне.

Закуска в леглото

Значи човек каквото сам си направи, само той може да си го направи… или иначе казано никой друг не може да разглези кучето ти като теб самия. 🙂

С толкова зор качихме килограми, че ми е жал да оставям магарето ненахранено без да съм дала най-доброто от себе си. А пък и тия сурови карантии изглеждат доста гаднички като трябва да ги сервирам втори път, престояли с гранулите. Поради тази причина, ми се иска да съм сигурна, че наистина не желае да яде, преди да прибера паницата.

Напоследък, дали заради жегите, дали заради краката или просто заради увеличаващия се мързел, принцесата дори не идва да види какво ѝ сервирам (то не че има някакво разнообразие в диетата ѝ, де). И така установих, че ако ѝ поднеса в устата една-две хапки, апетита ѝ се появява и си изяжда цялата порция без проблем. Е, понякога се налага да стоя при нея до края, иначе се разсейва и отива да си легне.

Днес осъзнах, че се е светнала как да ме работи – да ѝ нося храна в леглото!!! (да, килима в хола също се брои за нейно легло – освен голямата ѝ спалня, двете дюшечета и мекото килимче до терасата)…

Сега, ако ме познавате, значи знаете, че аз съм доста суетен човек. Малко завеян, очевидно, но прозра ли, че ме правят на балама, рязко се засягам – значи, туй магаре дето за витамини и добавки изпълнява всякакви команди и само на челна стойка не застава, ще ме върти мен на косматата си опашка и ще ми се прави на умряла лисица?! Никога!!! ….поне не и в следващите 5 минути…

EPI :(

Тъй като Жоро настоява, а и д-р Дюлгерски помоли, ще се опитам да опиша цялата история със здравословните проблеми, диагнози и терапии, през които премина Хазел.

Като начало ще започна с това, че тя така и не успя да достигне килограмите, които би трябвало да достигне за възрастта и породата си. Винаги е вървяла малко по-слаба. Максималното й тегло към пролет/лято 2015 беше 28кг.

В края на април 2015, Хазел се разгони за пръв път. Скоро след това се прибрахме у дома и цялото антре беше осеяно с повръщано и разтройство. Почистихме и я заведохме на лекар, който предположи че е работа на някакви стомашни паразити – даде й лекарство и това не се повтори. Хазел, обаче, пишкаше вкъщи или се изпускаше пред асансьора, докато излизахме навън. Отдадохме го на маркирането от разгонването, но след като забелязахме кървави капки в локвичките, лекарят установи че си е докарала цистит и възпаление, заради кристали в уринарните канали. Сложи я на диета – Hill’s PrescrDiet C/D + Amoxyclav 500/125. Давахме й Амоксиклав от 21/06 до 13/07, след което мина на Tsefalen 500 от 17/07 до 28/07. Лечебната храна давахме от 01/07 до 23/08. В началото на септември добавихме към нормалните и гранули (Nutram, Puppy Large Breed с агнешко)  консерва GranCarno Sensitiv (Агнешко и картофи), за да я подсилим. През септември, докато бяхме на море, Хазел ядеше варен ориз, смесен с гранули и консерва и пиеше пробиотици. Разстройство нямаше, но изпражненията й бяха меки и на моменти трудно-събираеми. След морето, състоянието й не се подобряваше – отдавахме го на пътуването. За съжаление, обаче, скоро след това, храната й свърши и се оказа че вече няма внос или наличности от точно тази храна. След консултация с вет.лекар на Хазел, решихме да преминем на храна за големи кучета (Nutram Adult агнешко  ориз). Все пак вече беше минала годинка. С новата храна, рабира се, отново се появи разстройство, което изглеждаше съвсем в реда на нещата. За съжаление, обаче, това разстройство не отмина за няколко дни, макар че прехода между двете храни беше дълъг – 12 дни. На 25/10 се разгони отново, на 06/11 повърна няколко пъти и доктора й даде Vetacid + Almagel и отново лечебна храна Eukanuba Intestinal. От 15-ти до 18-ти опитахме да преминем на редовни гранули Eukanuba GermanShepherd, но резултатът не беше никак добър и се върнахме на лечебната. На 19/11 разгонването й приключи и състоянието й видимо започна да се влошава. от 23-ти до 25-ти й давахме таблетки със сладък кестен, на 25-ти и сложиха инжекция амоксиклав, но ефект все още нямаше.

На 26/11 отидохме при д-р Дюлгерски. Отбеляза съмнение за дисбактериоза и направи ударно Ципро+трихо+сулфа, следвано от смекта+ентерол. На следващата сутрин изпражненията й изглеждаха нормални, но след обяд ефектът от коктейла вече беше изчезнал.  на 27/11 направи тест за Гиардия (отрицателен) и даде Стомакс + хипоалергенна храна на РоялКанин. Ефект нямаше, освен засиленото отделяне на жълти мазнини. Буквално й течеше олио от дупето, по всяко време. Където и да седне или легне, оставаше мазно петно. На 01/12 пробвахме Vetacid с Legaphyton. Теглото й беше 21,5кг. На 02-ри и 03-ти сутрнита й давахме Vetacid и Zentonil – падна на 21кг. На 03-ти вечерта пробвахме преднизолон. През нощта Хазел се изпусна и се изпишка у дома и реших да спра всички лекарства. Очевидно нищо не й помагаше, а и според д-р Дюлгерски, ако е автоимунно би трябвало да се види разлика дори след един прием.

От 04/12 пробвахме диета от варена бяла риба, с морков и ориз. На 14/12 изяде гумената си играчка (тогава все още не знаехме, че това е някакъв симптом). От следващия ден се върнахме отново на лечебната храна Eukanuba Intestinal, накиснато във вода за по-лесно смилане и спряхме да й даваме обикновена вода. Давахме й само преварена оризова вода, дори с нея й накисвахме гранулите.

Тъй като нямаше никакво положително развитие, се насочихме към ЦВК. На 19/12 отидохме на преглед и й направиха няколко изследвания:

• ТТ4 – в норма
• АКТХ стимулация – отрицателна
• ПКК + биохимия
• ехография – съмнение за IBS

Тъй като IBS се диагностицира с биопсия, се съгласихме да я отворят и да вземат проба от тънките черва на следващия ден. След биопсията беше на ДиаФог, Metronidazole и Augmentin, заради възпалението на тънките черва – възпалени бяха половината тънки черва. На 03/01/ остана на ДиаДог и Трихомонацид, понеже възпалението не беше овладяно. Резултатите от биопсията не бяха категорични, макар че по-скоро отхвърляха IBS, но лекуващия й лекар реши все пак да пробваме една седмица с Преднизолон, за да сме сигурни. Колкото и да бях против, фактът че втори лекар ни го предлага този пусти преднизолон, ме накара да се съглася – голяяяяма грешка. На 09-ти започна Преднизолон + фамотидин, без да спира Диа Дог-а и Трихомонацида и на 15-ти спряхме всички лекарства, тъй като състоянието й се беше влошило много. През един от дните имаше черни изпражнения, коремът й беше необичайно пълен и уплътнен, не можеше да се сдържа и пишкаше когато и където я хване нуждата. На 16-ти сутринта вече не можеше да стои самостоятелно изправена. Влачеше се из къщи и не можеше да застане дори и за да се изпишка. Подпирахме я за да успее да си свърши работата – имаше ярко червена кръв по изпражненията. Закарахме я в ЦВК по спешност. Ехографияа показа че вече целите й тънки черва са възпалени и някаква сянка подсказваше за чуждо тяло, което на рентгена не се видя (по-късно установихме, че е била гумена тапа, която явно е погълнала предните дни). Приеха я и я сложиха на системи с течности за хидратация, протеини, витамини и антибиотици. ПКК и биохимия – занижени червени кръвни телца, което отдадоха на по-ранно кървене, което пък отдадоха на преднизолона, ниски нива на протеин – поради което и лапите й бяха уголемени, а в коремната кухина имаше свободна течност. Вливаха й Метронидазол, Енроксил и Аугментин венозно. На 19/01 вечерта, когао я изписваха, забелязахме, че цветът на лигавиците е нетипичен – пуснаха спешно ПКК и се оказа, че хематокритът й е едва 8. Наложи се спешно кръвопреливане. Дизел се отзова веднага – здрав мъжки лабрадор на 2 години.

На 20-ти вечерта я изписаха – 4Д тест отрицателен, антибиотици за възпалените черва – Енроксил+Зинат+витамини VitaBon. Започна преминаване от Eucanuba Intestinal към WinnerPlus HunterSport (храна с високо съдържание на протеин и минимални съставки).

За наш огромен късмет, майката на Дизел беше успяла да намери суров панкреас и на 21-ви започнахме да й го добавяме към храната. На 22-ри бяхме на контролен преглед – 14,5кг!!!, сложиха й Витамин Б12 подкожно, направиха ПКК. Очакваше се, че е развила нерегенеративна анемия и няма да успее сама да навакса червените кръвни телца, но явно кръвта на Дизел и суровия панкреас бяха достатъчни. Послдваха още три инжекции Б12 – 30/01, 05/02 и 13/02.

 

Та, това е засега…… в момента варира между 25,5 и 26,5 кг.

Мрачна разходка до… Кътинския гьол

Толкова твърдо бях решила, че трябва да се разходим някъде извън града, че дори и стандартно лошото време не можа да ни разубеди. Качихме се на колата, теглихме чоп в коя посока да тръгнем и… тръгнахме.

След като сменихме посоката два пъти, направихме едно неуспешно спиране и един мини-скандал, стигнахме до с. Кътина. Точно преди селото имаше един голям гьол, с рибари около него. Беше студено, ветровито и влажно, но успяхме да го обиколим на косъм преди да ни хване големия дъжд 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

разходка с Дизел

Кюфтенцето дебелее и започва да се чувства и изглежда все по-добре.

Въпреки голямата еуфория и истерията докато стигнем до язовира, си направихме много добра разходка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

След нея, естествено, трябваше да хапнем в някое село.

Ако я нямаше тази толкова страшна и нахална котка, хапването щеше да се получи по-добре, но…. друг път!

15 kg !!!

В петък бяхме на контролен преглед. Малката косматка изглежда се чувстваше значително по-добре. Придвижваше се сама, беше любопитна и малко по-розова. Докато чакахме лекаря да се освободи, решихме да я претеглим. Кантарът показа 15.1 кг. Свалихме я и я качихме отново – 15.0 кг… Лекарят дойде и влязохме за консултация и да й вземат кръв. Обърнахме му внимание на нереалния резултат от кантара, но той не изглеждаше никак изненадан. Бях убедена, че кантарът не е на ред, но той ни увери, че всичко е изрядно.

Направихме кръвна картина и се оказа, че показателите й малко по малко се покачват. Огледа я на ехограф, сложи й инжекция витамин Б12, даде ни контакт на майката на Бела (случай с екзокринна панкреатитна недостатъчност, който са лекували преди няколко години) и се разбрахме, че ако всичко върви добре, ще се видим чак след седмица. На излизане отново я качихме на кантара – отново 15кг.

Прибрахме се с убеждението, че по някаква причина кантара в клиниката не е отчел правилно теглото на малката косматка. На другия ден, любопитството ни беше нетърпимо и я изтеглихме у дома – 15кг!!!

Какво пък, така или иначе тези килограм и половина, които беше качила в клиниката бяха основно течности. Важното е, че се чувства по-добре и се надяваме след седмица да видим поне 16.

 

Домашни посещения и добри новини

Днес имахме домашно посещение от доктора на Горчето. Човекът се хвана за главата от състоянието на малката косматка и най-вече от факта, че нито един лекар досега не е направил микробиологично изследване на изпражненията й, за да се отхвърлят поне няколко варианта, а и за да се направи антибиограма. Тъй като, предвид антибиотичния коктейл, който поема от няколко дни насам, това изследване не може да се направи в момента, доктора прегледа изследванията, поговорихме си, и заключи, че засега този курс на хранене и лечение е ОК. Хубаво е да й се прелее кръв още веднъж, за да се нормализира организма и след като спрем антибиотиците и се прочисти, в случай, че не се е оправила, ще направим въпросното изследване.

За сметка на това, пък, Суперстрахотната Майка на Дизел, се обади, че ни чака пратка пресни панкреаси в центъра на града. И не само че са панкреаси, ами са и около 5 килограма пресни панкреаси от малки прасенца, изрязани преди по-малко от 24 часа от сертифицирана кланица под сериозен ветеринарен контрол. Сега ще падне рязане-пакетиране-замразяване, но това ще ни стигне за няколко месеца, може би.

Хазел, за да покаже съпричастност, деликатно се появи до мен, след като доктора си тръгна, докато миех панкреасите, обиколи ме, след което застана с дупето към мен, вдигна опашка и се изака по средата на кухнята. Обикновено го прави скришно, в нейното си помещение. Но този път специално дойде при мен в кухнята и се изака показно. На всичкото отгоре, не посегна да го яде, а бавно се отдалечи до вратата на кухнята, обърна се и ме погледна. Дотук добре – болна е, няма как да й се карам, а и така мога да проследя изпражненията по-лесно. Докато си приготвях лопатка и тоалетна хартия, за да почистя, Хазел стоеше кротко до вратата и наблюдаваше, сякаш да не пропусна нещо. И аз не го пропуснах – изядена черна гума, най-вероятно намерена на поляната, глътната набързо, за да не й я взема. Това е най-вероятно нещото, което докторите бяха видели на ехографа, в деня, в който я хоспитализираха.

Така че, в заключение – имаме панкреаси, няма да ходим в друга клиника засега, най-вероятно сме изкарали чуждото тяло от стомаха и червата… май съм доволна.

Хематокрити, донори, панкреаси…

Вторник вечерта отново бяхме в клиниката. Малката косматка вече беше само на два антибиотика и докторите решиха, че е най-добре да си я приберем у дома. Доведоха ни я и тя се гушна до мен, без дори да размаха опашка. Изглеждаше много депресирана и апатична. Поговорихме с лекаря, дадоха ни лекарствата и рецептата за у дома и Жоро се нареди на рецепцията, за да плати останалата сметка. От любопитство повдигнах горната й устна и установих, че цвета на лигавицата е притеснително блед – беше по-скоро сиво-бежов, отколкото розов. Тъй като кръвната картина при постъпването й е била малко по-добра от тази от предния ден, не е имала признаци на кръвоизлив или друго, което да предположи, че продължава да губи червени кръвни телца, никой не е сметнал за нужно да я проследят. След направения тест се оказа, че хематокритът й е 8!!! Критично ниско и със спешна нужда от кръвопреливане. Невероятният Дизел и неговото семейство бяха първите, които се отзоваха, макар че това преживяване не е никак приятно за донора – поставя се упойка, от която кучето се възстановява напълно едва след 8-12 часа; отнема се кръв, която трябва да се възстанови в следващите 7 дни, и т.н. Куки и Галя впрегнаха всичките си познати и успяха да намерят още един донор, в случай че кръвта на Дизел се окажеше несъвместима. А ние със Жорето се редувахме да пушим и да си гледаме телефоните, в очакване на някаква информация.

За щастие Дизел беше напълно здрав и кръвта му беше съвместима. Час по-късно неговата кръв вече се вливаше бавно в изнемощялата Хазел, а момчето клатушкайки се излезе от манипулационната, готов да се прибере у дома. Оставихме малката косматка в манипулационната, легнала върху меко одеялце, да получава свежа кръв в следващите 4 часа и се прибрахме. На следващия ден, момичето се чувстваше малко по-добре и макар, че хематокритът й беше все още доста по-нисък от нормалното, той се беше покачил на 16. Притеснителното е, че беше развила не регеративна анемия, т.е. към момента не произвежда самостоятелно така нужните й червени кръвни телца. За щастие, обаче, беше достатъчно закрепена, за да можем да я приберем у дома. На ехографа се видя свободна течност около органите, която за щастие не беше кръв, а бистра телесна течност, която би трябвало да се усвои щом се повишат нивата на протеините. За това пък разчитаме на новата храна, която започнахме да включваме в диетата, на витамините и на ефекта от антибиотиците върху възпалените черва.

Продължаваме да търсим суров панкреас, който да й даде евентуално липсващите ензими, продължаваме да търсим второ, трето, пето или десето мнение, за да можем да разберем какво причинява това възпаление и да успеем да го излекуваме…

 

17.1 kg

В петък вечерта бяхме на извънреден контролен преглед, на който докторът реши да спрем всички лекарства. Явно от кортикостероидите нямаше никаква полза. Кантарът закова 17.1 кг, беше свалила повече от 1 килограм за последната седмица.

Прибрахме се и поръчахме новата храна, за която се надявахме, че ще направи чудеса. Обсъждахме варианти на безопасно захранване, чудихме се с кого да се консултираме за правилна диета и заспахме на дивана. На сутринта в просъница чувах как джуджето се движи напред назад и отвреме навреме мести столове, но тъй като не беше твърде настоятелна, не се събудих. След като Жоро ме събуди притеснен, установих, че освен че два пъти беше ходила по голяма нужда и след това си го беше изяла, малката косматка не можеше да стои стабилно на краката си. Залиташе, пързаляше се, огъваше крачета. Докато се чудихме дали да я свалим при нашия ветеринар за системи или да я караме директно в клиниката, тя успя да се изходи отново (докато я подпирах за опашката, за да не се строполи върху прясната купчинка) и забелязах ярко червена кръв. Нямаше време за повече чуденки – спешно на колата и в клиниката. Успяхме да пристигнем преди доктора да се осовбоди и да ни върне обаждане.

Направиха й ехография – вече всички тънки черва бяха възпалени. На ехографията се виждаше някаква сянка, която навеждаше на мисълта за чуждо тяло. Направиха рентгенови снимки, на които нищо подобно не се видя. Оставихме малката косматка, за да й сложат системи с рехидратиращ разтвор, протеи и витамини, за да се възстанови поне малко.

Три дни по-късно, джуджето е все още в клиниката на системи с коктейл от три антибиотика. Според лекуващия лекар, има подобрение и най-вероятно скоро ще си я приберем.

Дано антибиотиците и новата храна да дадат резултат, защото не мисля, че може да понесе още загубени килограми (или поне на мен ще ми е много много трудно)…

болести…

За съжаление от последния пост насам, здравословното състояние на малкото кюфте само се влошава. Макар, че всички изследвания са в норма и всички тестове за най-различни болести са отрицателни, малката косматка продължава да е с кашести изпражнение и да сваля килограми. При последния преглед се беше застопорила на 18 кг, на външен вид е като космата закачалка за хавлии.

Пробвахме няколко лекари, и различни диети и терапии – за съжалени всички без траен резултат и диагноза. Заведохме я в клиника, където се надявахме да получим поне диагноза. На ехограф се видя, че част от тънките й черва не са с обичайна форма и вид. Направиха й операция, за да вземат биопсия и я изпратиха в Германия за изследване. Зачакахме резултати – има или няма IBS – автоимунно заболяване, което засяга червата. Разочароващо, резултатите не даваха окончателно становище – Нямаше данни за IBS, имаше леко възпаление, но оставаше вероятността да става въпрос за IBS в начален стадий.

И тъй като другите терапии отново не даваха резултат, а за изследването на ензими отново трябваше да се изпраща материал до Германия, лекарите решиха да проведат курс с кортикостероиди – от тези с милион и един странични ефекти.

 

И така, в момента Хазел пие 4 различни лекарства (схемата е закачена на хладилника, за да не объркаме последователността или да изпуснем нещо), храни се с лечебна суха храна, пие много вода, ходи често до тоалетна, а изпражненията й са все така несъбираеми. На всичкото отгоре червата й все още къркорят, а задните й крака все повече се преплитат и походката й е като на пиян моряк по време на буря…