Нали знаете поговорката ”Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне”? Е, аз я знам, при това мнооого добре я знам, защото Вселената много често ми я припомня по най-различни поводи. Нормалните хора изпитват някакъв вид щастие, когато трябва да си намислят желание преди да духнат свещичките или когато видят падаща звезда – затварят очи, усмихват се едно такова блажено отнесено и пожелават нещо. Аз – не! Аз изпадам в полу-ступорно състояние когато трябва да си пожелая нещо. Обмислям всяка неизречена думичка от желанието и изпадам в невъобразими подробности и специфики, и въпреки всичко ЗНАМ, че Вселената ще се хване за едното нещо, за което не съм се сетила и ще го използва, за да ми се подиграе отново…

Заради здравословното състояние на магарето, на всяко хранене трябва да добавяме храносмилателни ензими. Имахме късмет да намерим пресен свински панкреас, който един изключително добър човек ни осигуряваше редовно. Дори купихме отделен фризер, за да има къде да го съхраняваме и всичко беше просто идеално. Добре, обаче, тая пуста африканска чума помля сума ти прасета, ведно с иначе здравите им панкреаси и голяма част от свиневъдния бизнес у нас. Ревеше ми се като четях колко хиляди панкреаси изчезват безвъзвратно и то по начин който гарантира, че там скоро нови няма да се гледат 😦 И така, трябваше да минем на друг вариант – лекарствени добавки. Намерихме – подходящи, тествани от други кучета със същия проблем в различни части на света, лесно-достъпни на нашия пазар и на доста прилична цена – т.е. нямаше опасност да фалираме, за да поддържаме магарето във форма. Идеално, нали?! Идеално, ама като няма сурови карантии, магарето трябва да яде само сухи гранули… а то не иска, ама хич!

И без това не проявяваше никакъв ентусиазъм към храната от много време насам, а сега директно отказа да яде. Дори не идва да види какво съм сервирала. Ако случайно дойде и я излъжа да лапне някоя хапка, започва да ги върти тея гранули в устата, все едно са хартиени топчета и накрая ги изплюва презрително. Ако беше някое темпераменто мъжко куче, сигурно щеше и да ги препикае и да ги зарови ритуално. Добре, че е принцеса…

Една седмица се хранихме с много фантазия и изключително търпение. То не бяха наградки в гранулите, подмамване с най-любимите витамини на света, смесване с някакви други гранули, още наградки в храната – всяка изядена гранула беше една малка победа. Оставяхме я гладна няколко пъти с надеждата като ѝ пристърже на стомаха да се пречупи и да ги изяде тия пусти гранули сама. Никакъв ефект. Проблемът е, че след като сме натикали хапчето с ензимите в гърлото, никак не е добре да я оставяме с празен стомах – и така щеш не щеш сядаш на килима и започваш татъра на гранулите.

Един ден, след поредното половин-часово хранене ни осени гениално простата идея – ще добавим месо към гранулите. Какво месо да бъде – ами свинско, нали и без това ядеше свински панкреас досега.

Паркирах се аз, на следващия ден, пред витрината с охладено месо и започнах да избирам – хем да е свинско, хем да не е мазно, че не може да усвоява мазнините, нали. Хоп, пържолки от контрафиленце, 8лв/кг на акция. Това е нашето! Опитвам се да сметна нещо – не ми се получава и си викам „К’вото – такова – трябва да се храни туй животно“. Прибирам се доволна, отварям пакета, вадя една пържолка и я слагам в тенджерката с около 100 мл вода, да се вари. Докато се вари месото, сметките от преди малко пак ми се появяват и започвам да си мисля „По една пържола на ядене, два пъти на ден, 30 дни в месеца, 8лв/кг а може би и повече…….. Като добавя цената на лекарствата и на гранулите…. Май трябваше да сложа повече вода в тая тенджера и да я пробвам само с бульон, а?! Пуу, пък как не може да е гладно като нормалните кучета, бе да му се не види. Гледай ги другите как се радват, че е дошло време за хранене – танцуват, изпълняват номера, учат Ритуал на хранене. На нас никакъв Ритуал не ни трябва, само молби и увещания…“

Избихме гранулите с тая пържола – небивал успех, тройно облизана купа и доволно магаре! Следващата пържола я сварих в повечко вода, да има за няколко дни, нали, че бюджета много набъбна. Само докато взема купата и магарето вече се е подредило в кухнята да си чака яденето. Че това не ни се е случвало, откакто беше бебе и спеше до шкафа да не пропусне „готвенето“. Блажено доволни и благодарни на Вселената, замразихме останалите пържоли, защото с бульона от една пържола можехме да приготвим яденето за цяла седмица (сигурно и повече, ама да не вземе да се вкисне пък, знам ли).

И така, исках куче с апетит – получих куче с апетит. Идеално, нали? Да, до момента в който започна да си дояжда с остатъците от плюшените си играчки…. Вечеря, получава си лакомствата, витамините и добавките и вместо да легне да спи, както обикновено, отива до коша с играчки, избира си един парцал, ляга си в леглото и започва бавно и методично да си къса парченца, да ги дъвче хубаво и да ги ГЪЛТА.

Единствения път, когато се е случвало да си изяде играчка, беше преди да я диагностицираме с ЕПИ, но тогава имаше такава копрофагия, че ядеше ВСИЧКО – гумени тапи, дървета, ла*нета… А сега яде само добре узрели ябълки на разходка и …. плюшени играчки след вечеря.

Та сега мисля да спирам бульона… и много внимавам, да не си пожелая нещо, че да не вземе пак да ми се сбъдне.

cof