Етикети

Много често ми се случва да си мисля, че хората са прави. Не си възпитаваме кучето по най-добрия начин – не сме достатъчно стриктни в корекциите (на моменти дори никак), не сме достатъчно категорични в поставянето на граници (еми, щом ги нарушава всеки път, може би пък малко да ги попреместим), прекалено много го обгрижваме (има ли сополи, накуцва ли, запретнато ли й е ухото след като е спала върху него)…

 

Спомням си, че преди да я вземем у дома, някой ме попита за какво си взимаме куче. Нали се сещате, някои хора си взимат куче за да ги пази, за да пази къщата, за да го водят по изложби, за да го размножават и т.н. И аз съвсем откровено отговорих, че искам да си вземем куче, само за да го обичаме, да му се радваме и да го правим щастливо. И е така – 6 месеца, няколко чифта обувки, няколко метра UTP кабел и една табуретка по-късно, все още съм на мнение, че това куче живее с нас само за да бъде обичано.

Плановете ни да я водим на изложби, са свързани единствено с възможността някой ден, да има бебета (най-вероятно само веднъж), които лесно да си намерят нови къщи и то само за да не я осакятаваме чисто биологически. Плановете ни да я запишем на аджилити са свързани единствено с нейния неизчерпаем запас от енергия и необходимост от разнообразни занимания. Необходимостта да я запишем на училище по послушание дойде от желанието ни да й бъдем по-добри стопани и да избегнем възможността някога да попаднем в ситуация, в която да трябва да се разделим само защото не сме били достатъчно отговорни и образовани, за да се справим с кучешкия й характер.

Това, което искам е да я прегръщам когато ми се прииска, да я целувам по муцуната (когато не мирише на л**на), да си заравям пръстите в „богато окосмената“ й шия, докато тя примижва на килима до мен и диша равномерно. Искам да играе с нас, с другите кучета, с децата (които може и да имаме някой ден) и да се чувства сигурна и обичана.

 

П.С. Разбира се, много добре осъзнавам, че за да може да бъде пълноценна част от нашия живот всички тези корекции, граници и ограничения са от голяма необходимост. Все пак, дори и да не беше куче, а човешко дете, пак трябва да научи кое е приемливо и кое не, както и ще има нужда от някой който да следи за собственото й здраве и безопасност, дори и тя да не е съгласна с условията.